Photo Moment

Пускам два текста, с които каня всеки, който намери това за добре, да се включи.
За мое съжаление английския ми е ужасен, така че препращам небългароговорящите артисти към някое светло бъдеще, в което ще коригирам слабите си пунктове в езиковите бариери.

Мястото е това:
http://them-selves.blogspot.com/

Чувствайте се свободни да питате за всичко, което звучи неясно и най-вече - чувствайте се свободни да експериментирате със себеизразяването.

Благодаря за вниманието и очаквам с нетърпение това, което бихте направили.

Æ

* * *

Това, което правя е да събирам и публикувам автоинтервюта от артисти - към момента в блог, а при по-добри времена и като печатно издание. Една от основните цели е публиката да има на свободно разположение на едно място подобни материали, така че това нито е, нито ще бъде обвързано с реклами и комерсиални амбиции.

Себеинтервюирането е свободен откъм форма и обем начин един артист да изрази и представи себе си пред другите. Може да се направи като въпроси и отговори, като свободен текст, като видео запис. Не споменавам аудио записа заради основаната върху визията медия каквато е мрежата, но не изключвам и този вариант за себеизразяване.
Няма зададена конкретна тема, въпросите се въртят около това, което вълнува автора или начина, по който иска да се представи - може да е автобиографично, може да е обяснение към нова или стара работа, представяне на творчески процес, на начин на работа, може да са впечатления от момента на писане, разсъждения по разни въпроси, какво чувствам, какво мисля, какво виждам или чувам.
Добре дошло е подобни текстове и записи да бъдат допълнени с илюстриращи автора негови произведения като това нито е задължаващо, нито отнема правото му сам да направи селекция на работата, която ще покаже.

Като произведения на изкуството, автоинтервютата са личен и уникален начин на един артист да споделя себе си както намери за добре в този формат като приемаме искреността за мотивираща. Тъй като не намирам за правилно да имам по-сериозна намеса в процеса от самото събиране на автоинтервюта, всички материали ще бъдат публикувани така, както ми бъдат пратени доколкото възможностите на блога позволяват. Ръкописи, колажи, картички, изрезки, скици и въобще всеки физически носител ще се публикува сканиран.
Всеки артист има публиката, която се интересува от него както като такъв, така и като личност, така че силно вярвам, че интереса към автоинтервютата ще е дълбок, защото преди всичко подобно споделяне превръща границата между автора във връзка – явление, което се открива и при дневниците и любовните писма. В този смисъл автоинтервютата са безценни заради уникалността и искреността си.
Също така вярвам, че артистите имат достатъчно силен нагон да изразяват и споделят себе си и, че по природа са достатъчно креативни, за да си позволя, образно казано, да поставя пред тях бял лист, върху който да се изразят и затова не давам никакви конкретни насоки и граници.
Сигурен съм, че не само за мен, а и за много други хора ще е наистина безценно да имат тези текстове, които са допирна точка на нуждата на авторите да споделят себе си и на публиката да отъждествява себе си с това, което харесва, така че силно се надявам на участие от всеки, който хареса тази идея.

* * *

Гледам на автоинтервютата като на самостоятелни произведения на изкуството, независими от предварително начертани рамки и форми. Подобно на любовните писма и дневниците, те са насочени преди всичко към себе си, автора търси и намира себе си във въпроси, които сам си задава. Този процес, подобно на всяко изкуство, може да бъде наречен алхимически заради появата на иначе скрити символи, с които той опознава себе си, показвайки се пред другите.

Такива текстове са безценни не само заради своята уникалност и интимност, също присъщи на изкуствата, а и заради това, че превръщат границата между артиста и публиката във връзка. Представям си тази връзка като нерв.

Аз не мисля, че има проблем в начина, по който артистите общуват с публиката си или в разбирането на посланията, но ми се иска всичко това да стане по-чувствително, кратък път към това да опознаеш в още по-голяма дълбочина някого или да се отъждествиш с него, катарзис, може би връщане към класическите схващания за изкуството. Ако приемем таланта, гения, на един артист за даден по божествен начин, за неговото докосване до божественото или за свръхестествена способност, тогава личните текстове могат да се нарекат откровения, а той самия - светец, пророк или мъченик. Във всеки случай той е мистик.
Жорж Батай - "Аз не съм философ, а светец, може би луд."
Това ме вдъхновява.
Аз вярвам, че човек трябва да е светец, за да създава изкуство.
За мен няма нищо по-красиво от откровенията на човек, изпаднал в крайността да е искрен. В този смисъл приемам себеинтервюирането за изповед, а не за себичност.
Това е като разпит и съдия е всеки за себе си. Винаги е трудно да съдим себе си, но съм убеден, че жестокостта, с която сме способни да го правим ни показва накрая точно такива, каквито сме. Това е безценно.

[2] Ælia_Lælia: Недей да се отказваш! Блогът е страхотен, поздравления за идеята.

[3] Tatyana: не се отказвам, просто нещата се случват прекалено тромаво за иначе експресивните ми представи за вършене на работа и изкуство, така че само съм емоционално охладнял към колективните проекти и към борбата с вятърни мелници, каквото представлява в общи линии фотографския живот в българия, а това са неща, които намирам за коректно да съобщя предвид сравнително ангажиращите покани, които бях изпратил.
иначе - да, идеята е прекрасна, но за съжаление ще потъне.

И аз подкрепям идеята ти.